Рискувах, започнах собствен бизнес и ми провървя - открих тайната на успеха. Имам с какво да се похваля, но и за сигурността на какво да се притеснявам. Ценностите, които притежавам (от съображение за сигурност не мога да ви споделя какви) изискват специална защита. Затова се ориентирах към сключването на договор за наем на сейф. Какво включва наема на сейф и какви права имам като клиент сега ще споделя.
Договорът за наем на сейф може накратко да се определи като договор, който сключвам с банка за съхраняване на предоставените от мен ценности в сейф, намиращ се в охранявано от нея помещение (Обществен трезор), срещу което заплащам определена цена. Това звучи супер и ми пести доста тревоги, но нека да продължа по-нататък.
На практика както централната банка, така и всички останали банки предлагат тази услуга. За да се възползвам от нея, е необходимо да сключа писмен договор с избраната от мен банка. Законът задължава банките да изготвят общи условия приложими за всички свои клиенти, както и да предоставят утвърдена тарифа за съответната услуга.Общите условия и тарифата са неразделна част от сключения от мен договор с банката. Той може да бъде само срочен (в практиката преобладава едногодишният срок), като след изтичането му мога да го продължа като с банката сключим анекс (споразумение към него). Както физическо лице като мен, така и фирма, може да наеме сейф.По време на договора, мястото в сейфа започна да не стига. И за това има решение. Необходимо е да подам заявление до банката за наемане сейф от друг размер. Като за целта трябва да сключа и нов договор, тъй като цената на услугата зависи от размера.Възможно е да упражнявам правата си по договора чрез пълномощник, като мога да упълномощя лице както за еднократно действие (достъп до сейфа), така и за упражняване на всички права по договора. Формата на упълномощаването зависи от условията на банката - задължително писмена, но може да се изисква и нотариална заверка на подписа ми. Ако оттегля пълномощното, трябва незабавно да уведомя банката за това.Важно! Добре е да посоча изрично в пълномощното, че пълномощникът ми не може да преупълномощава друг с правата си, все пак сигурността трябва да е гарантирана.
Законът общо дефинира, че в сейфа мога да съхранявам ценности като например пари, бижута, колекционерски сбирки (от монети, картини, ръкописи и т.н.), както и документи. Не мога обаче да държа предмети, които застрашават сигурността на сейфа (взривни вещества, химикали) и такива, чието държане е забранено от закона (наркотици). Познати са две форми на договора - с обявено (банката знае какво държа) и с необявено съдържание (вложеното не е известно на банката). Ако банката има съмнение по отношение на това какво има в сейфа, може да направи проверка на съхраняваното в мое присъствие.
Сключвам договора и оставам ценностите си в сейфа на банката. Тя ми дължи изпълнение по договора, но все пак едно “голо” доверие не е достатъчно. Има правила за гаранциите, които ми се предоставят. Механизмът на всеки сейф е следният - има две ключалки, от едната аз получавам два ключа (вторият е резерва), от другата ключ има банката. Поотделно отключване на сейфа няма. Изгубя ли и двата ключа от ключалката, отваряне няма. Следва смяна на ключалката в мое присъствие, но и за моя сметка. За сигурността на вложеното от мен и аз трябва да се грижа. Забранено е да правя копия от ключовете и да ги предоставям на други лица. При загуба дори на единия ключ, нищо че с другия мога да отворя, веднага трябва да сигнализирам на банката за пробив в сигурността.
Отговорността на банката зависи от общите условия, с които аз съм се съгласил, както и от вида на договора. Ако е с обявено съдържание банката би трябвало да покрие стойността на вложеното от мен, освен в случаите на непреодолима сила (земетресение, наводнение и др.). Повечето банки предлагат само наем на сейф с необявено съдържание, като се фиксира стойността на вложеното и, че банката ще отговаря до този размер. Но при реализиран риск аз трябва да докажа какво реално съм държал и каква е цената му, ако претендирам по-големи вреди. Това, което е вариант и банките понякога изискват, е да застраховам съдържанието на сейфа. Така застрахователното обезщетение покрива посочените в застрахователния договор рискове. Банките винаги се “предпазват” и записват в условията си, че не отговарят за изменения в качеството на съхраняваното от мен (например съхранявам ценен ръкопис от прадядо ми и състоянието му рязко се влоши).
Като наемател на сейф аз имам не само права, но и задължения. Те са уредени, както с оглед по-добрата защита на вложеното за пазене от мен, така и с оглед защита интересите на банката и предотвратяване възможността за нарушаване на закона. Задължен съм да:
Ако не плащам, тоест е налице неизпълнение на договора от моя страна, банката има право в присъствието на нотариус да отвори сейфа. Намереното продължава да се пази от нея, като се запечатва и за направените от нея разноски дължа възнаграждение. Банката има право на задържане - докато не се издължа по договора може правомерно да задържи съхраняваното от мен в сейфа.Важно! Предоставената информация е базирана както на закона, така и на клаузи, срещащи се в общите условия на повечето банки. Затова преди да сключа договор за наем на сейф внимателно трябва да прочета общите условия на избраната от вас банка.[toggles][toggle title=Източници] Търговски закон (ТЗ):чл. 605, ал. 1 - определение на договор за наем на сейф;чл. 605, ал. 2 - относно видовете договор за наем на сейф;чл. 605, ал. 3 - относно задълженията на наемодателя;чл. 606 - относно забраните по отношение на вложеното;чл. 606а - относно правата на банката при неизпълнение на договора; Закон за кредитните институции (ЗКИ):чл. 57 - относно задължението на банката да предоставя общи условия при договор за влог (прилага се по аналогия при договор за наем на сейф);[/toggle][/toggles]
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
Пенка
Попова
17.10.2017
